тъжил

Речник на българския език

1. тъжил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

тъжил е производна форма на тъжа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. тъжил — мин. деят. св. прич. м. р.

тъжил е производна форма на тъжа (мин. деят. св. прич. м. р.).