тутали

Речник на българския език

1. тутали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

тутали е производна форма на тутам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. тутали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

тутали е производна форма на тутам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. тутали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

тутали е производна форма на тутам се (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. тутали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

тутали е производна форма на тутам се (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).