тутала

Речник на българския език

1. тутала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

тутала е производна форма на тутам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. тутала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

тутала е производна форма на тутам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. тутала — мин. деят. св. прич. ж. р.

тутала е производна форма на тутам се (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. тутала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

тутала е производна форма на тутам се (мин. деят. несв. прич. ж. р.).