турели

Речник на българския език

1. турели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

турели е производна форма на туря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. турели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

турели е производна форма на туря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).