тупвал

Речник на българския език

1. тупвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

тупвал е производна форма на тупвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. тупвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

тупвал е производна форма на тупвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. тупвал — мин. деят. св. прич. м. р.

тупвал е производна форма на тупвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. тупвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

тупвал е производна форма на тупвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).