тулил е

Речник на българския език

1. тулил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

тулил е е производна форма на туля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. тулил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

тулил е е производна форма на туля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).