тулило е

Речник на българския език

1. тулило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

тулило е е производна форма на туля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. тулило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

тулило е е производна форма на туля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).