тулило

Речник на българския език

1. тулило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

тулило е производна форма на туля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. тулило — мин. деят. св. прич. ср. р.

тулило е производна форма на туля (мин. деят. св. прич. ср. р.).