тулели

Речник на българския език

1. тулели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

тулели е производна форма на туля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. тулели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

тулели е производна форма на туля (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).