тулела

Речник на българския език

1. тулела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

тулела е производна форма на туля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. тулела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

тулела е производна форма на туля (мин. деят. несв. прич. ж. р.).