тръшлевил

Речник на българския език

1. тръшлевил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

тръшлевил е производна форма на тръшлевя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. тръшлевил — мин. деят. св. прич. м. р.

тръшлевил е производна форма на тръшлевя (мин. деят. св. прич. м. р.).