тръшлевело

Речник на българския език

1. тръшлевело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

тръшлевело е производна форма на тръшлевя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. тръшлевело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

тръшлевело е производна форма на тръшлевя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).