тръшвало

Речник на българския език

1. тръшвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

тръшвало е производна форма на тръшвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. тръшвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

тръшвало е производна форма на тръшвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. тръшвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

тръшвало е производна форма на тръшвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. тръшвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

тръшвало е производна форма на тръшвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).