тръшвал

Речник на българския език

1. тръшвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

тръшвал е производна форма на тръшвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. тръшвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

тръшвал е производна форма на тръшвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. тръшвал — мин. деят. св. прич. м. р.

тръшвал е производна форма на тръшвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. тръшвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

тръшвал е производна форма на тръшвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).