тръгнало

Речник на българския език

1. тръгнало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

тръгнало е производна форма на тръгна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. тръгнало — мин. деят. св. прич. ср. р.

тръгнало е производна форма на тръгна (мин. деят. св. прич. ср. р.).