тръбяло

Речник на българския език

1. тръбяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

тръбяло е производна форма на тръбя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. тръбяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

тръбяло е производна форма на тръбя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).