тръбил

Речник на българския език

1. тръбил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

тръбил е производна форма на тръбя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. тръбил — мин. деят. св. прич. м. р.

тръбил е производна форма на тръбя (мин. деят. св. прич. м. р.).