тръбели

Речник на българския език

1. тръбели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

тръбели е производна форма на тръбя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. тръбели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

тръбели е производна форма на тръбя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).