троснете

Речник на българския език

1. троснете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

троснете е производна форма на тросна се (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. троснете — повелително наклонение, мн. ч.

троснете е производна форма на тросна се (повелително наклонение, мн. ч.).