тропотили

Речник на българския език

1. тропотили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

тропотили е производна форма на тропотя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. тропотили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

тропотили е производна форма на тропотя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).