тропотели

Речник на българския език

1. тропотели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

тропотели е производна форма на тропотя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. тропотели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

тропотели е производна форма на тропотя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).