тропотел

Речник на българския език

1. тропотел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

тропотел е производна форма на тропотя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. тропотел — мин. деят. несв. прич. м. р.

тропотел е производна форма на тропотя (мин. деят. несв. прич. м. р.).