тропахте

Речник на българския език

1. тропахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

тропахте е производна форма на тропам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. тропахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

тропахте е производна форма на тропам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).