тровил е

Речник на българския език

1. тровил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

тровил е е производна форма на тровя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. тровил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

тровил е е производна форма на тровя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).