тровило

Речник на българския език

1. тровило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

тровило е производна форма на тровя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. тровило — мин. деят. св. прич. ср. р.

тровило е производна форма на тровя (мин. деят. св. прич. ср. р.).