тровила

Речник на българския език

1. тровила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

тровила е производна форма на тровя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. тровила — мин. деят. св. прич. ж. р.

тровила е производна форма на тровя (мин. деят. св. прич. ж. р.).