тровело

Речник на българския език

1. тровело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

тровело е производна форма на тровя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. тровело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

тровело е производна форма на тровя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).