тровели

Речник на българския език

1. тровели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

тровели е производна форма на тровя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. тровели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

тровели е производна форма на тровя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).