тровел

Речник на българския език

1. тровел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

тровел е производна форма на тровя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. тровел — мин. деят. несв. прич. м. р.

тровел е производна форма на тровя (мин. деят. несв. прич. м. р.).