триумфираха

Речник на българския език

1. триумфираха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

триумфираха е производна форма на триумфирам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. триумфираха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

триумфираха е производна форма на триумфирам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).