триумфирах

Речник на българския език

1. триумфирах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

триумфирах е производна форма на триумфирам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. триумфирах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

триумфирах е производна форма на триумфирам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).