триумфирал съм

Речник на българския език

1. триумфирал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

триумфирал съм е производна форма на триумфирам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. триумфирал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

триумфирал съм е производна форма на триумфирам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. триумфирал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

триумфирал съм е производна форма на триумфирам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).