триумфира

Речник на българския език

1. триумфира — сег. вр., 3 л., ед. ч.

триумфира е производна форма на триумфирам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. триумфира — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

триумфира е производна форма на триумфирам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. триумфира — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

триумфира е производна форма на триумфирам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).