тристате

Речник на българския език

1. тристате — м. р., мн. ч., членувано

тристате е производна форма на триста (м. р., мн. ч., членувано).

2. тристате — ж. р., мн. ч., членувано

тристате е производна форма на триста (ж. р., мн. ч., членувано).

3. тристате — ср. р., мн. ч., членувано

тристате е производна форма на триста (ср. р., мн. ч., членувано).