трещяха

Речник на българския език

1. трещяха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

трещяха е производна форма на трещя (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. трещяха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

трещяха е производна форма на трещя (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).