трещял

Речник на българския език

1. трещял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

трещял е производна форма на трещя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. трещял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

трещял е производна форма на трещя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. трещял — мин. деят. св. прич. м. р.

трещял е производна форма на трещя (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. трещял — мин. деят. несв. прич. м. р.

трещял е производна форма на трещя (мин. деят. несв. прич. м. р.).