трещи

Речник на българския език

1. трещи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

трещи е производна форма на трещя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. трещи — повелително наклонение, ед. ч.

трещи е производна форма на трещя (повелително наклонение, ед. ч.).