трепете

Речник на българския език

1. трепете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

трепете е производна форма на трепя (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. трепете — повелително наклонение, мн. ч.

трепете е производна форма на трепя (повелително наклонение, мн. ч.).