трепел

Речник на българския език

1. трепел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

трепел е производна форма на трепя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. трепел — мин. деят. несв. прич. м. р.

трепел е производна форма на трепя (мин. деят. несв. прич. м. р.).