трепа

Речник на българския език

1. трепа — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

трепа е производна форма на трепя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. трепа — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

трепа е производна форма на трепя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).