тремолирал

Речник на българския език

1. тремолирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

тремолирал е производна форма на тремолирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. тремолирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

тремолирал е производна форма на тремолирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. тремолирал — мин. деят. св. прич. м. р.

тремолирал е производна форма на тремолирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. тремолирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

тремолирал е производна форма на тремолирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).