требели

Речник на българския език

1. требели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

требели е производна форма на требя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. требели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

требели е производна форма на требя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).