трансфигурирало

Речник на българския език

1. трансфигурирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

трансфигурирало е производна форма на трансфигурирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. трансфигурирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

трансфигурирало е производна форма на трансфигурирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. трансфигурирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

трансфигурирало е производна форма на трансфигурирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. трансфигурирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

трансфигурирало е производна форма на трансфигурирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).