трансмутирах

Речник на българския език

1. трансмутирах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

трансмутирах е производна форма на трансмутирам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. трансмутирах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

трансмутирах е производна форма на трансмутирам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).