транзитирало

Речник на българския език

1. транзитирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

транзитирало е производна форма на транзитирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. транзитирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

транзитирало е производна форма на транзитирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. транзитирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

транзитирало е производна форма на транзитирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. транзитирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

транзитирало е производна форма на транзитирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).