точело

Речник на българския език

1. точело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

точело е производна форма на точа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. точело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

точело е производна форма на точа (мин. деят. несв. прич. ср. р.).