тормозило

Речник на българския език

1. тормозило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

тормозило е производна форма на тормозя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. тормозило — мин. деят. св. прич. ср. р.

тормозило е производна форма на тормозя (мин. деят. св. прич. ср. р.).