топяло

Речник на българския език

1. топяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

топяло е производна форма на топя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. топяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

топяло е производна форма на топя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).