топло

Речник на българския език

1. то̀пло — наречие (тип 188) редактиране

Значение

нареч. С излъчване на топлина. Слънцето грее топло. Гледам детето топло. Говоря му топло.

Грешни изписвания (1)

  • топлу

2. топло — ср. р.

топло е производна форма на топъл (ср. р.).

Връзки