топели

Речник на българския език

1. топели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

топели е производна форма на топя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. топели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

топели е производна форма на топя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).